Рубриката „Преподавателите в България“ на economy.bg представя преподаватели от водещи университети в България. Проследява се техният професионален път от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което изграждат всеки ден с работата си?

Участие в рубриката взе доц. д-р Димитър Златинов, заместник-декан по учебната дейност на Стопанския факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра „Икономика“. Изследовател е в секция „Макроикономика“ към Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Специализирал е в Австрия към Международния валутен фонд и в Люксембург към Европейската сметна палата. През 2014 г. е участник в Петата юбилейна среща с лауреати на наградата по икономика в памет на Алфред Нобел в Линдау, Германия. Работил е в Българската народна банка в периода 2010 – 2016 г. Участвал е в над 20 международни, национални и университетски научноизследователски и приложни проекти. Автор е на над 70 научни публикации в страната и чужбина, свързани с изследване на цикличното развитие на икономиката, моделирането на макроикономическите процеси, взаимодействието на макроикономическите политики и пазара на труда.

Доц. д-р Димитър Златинов: Обучението е взаимен процес, който изисква и от двете страни проактивност, иначе опитът за предаване и усвояване на знания се оказва неуспешен

Представете се и разкажете накратко за Вашето образование и по какво преподавате днес?

Мога да представя себе си като продукт на българската образователна система – завършил съм ОКС „бакалавър“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и ОКС „магистър“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор съм по икономика от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Дисциплините, по които преподавам, са свързани най-вече с макроикономическата теория и политика и международната икономика.

Как и защо избрахте сферата на образованието?

Като всяко хубаво нещо, стана случайно. Когато завършвах гимназия, имах амбициите да уча в чужбина, но това беше периодът преди присъединяването ни към ЕС, и беше доста по-трудно. Така се насочих към икономиката като специалност с перспективна професионална реализация. Години по-късно разбрах, че това е бил много правилен избор, който до голяма степен влияе на целия ми съзнателен живот до момента.

Как бихте описали днешните студенти?

Като изключително прагматични. Днешните студенти искат да виждат пряката приложимост на знанията, които получават, и да я пречупват през своята собствена призма и интереси. Това ги кара и да са много по-критични към своите преподаватели, независимо дали го изразяват гласно, или го показват с отсъствие от занятия. Става все по-трудно, но и предизвикателно, да се прикове вниманието на поколението Z, което много умело борави и се ориентира в информационния поток и инстинктивно изисква интерактивност на обучението.

Наблюдавате ли разлики между днешните студенти спрямо предходни поколения?

Всяко поколение има своите специфики и не ми се иска да мисля, че след нас ще е потоп. Аз съм оптимист за съвременните млади хора и вярвам, че те могат да изградят един по-добър свят за всички нас. Всекидневно се срещам с такива студенти, които с начина си на мислене и търсене на отговори на трудни въпроси, провокират и своите преподаватели да развиват себе си и да бъдат в крак с времето. Обучението е взаимен процес, който изисква и от двете страни проактивност, иначе опитът за предаване и усвояване на знания се оказва неуспешен.

Как протича една Ваша лекция? Промени ли се стилът Ви на преподаване в хода на професионалния Ви опит?

Наскоро една моя студентка ми каза, че като стил на преподаване не обичам да си губя времето. Мисля, че това определение е много точно, защото стремежът ми винаги е да дам повече на студентите, които наистина искат да придобият знания, и те са винаги във фокуса на провеждането на моите занятия. С годините неминуемо навлиза използването на технологиите и интерактивността на преподаването, които позволяват да има повече време за дискусии и разговори със студентите в хода на обучението.

Какви са най-големите предизвикателства, пред които са изправени преподавателите днес?

Трудно е да бъдеш само преподавател днес и то особено в университет, където от нас се изисква и да сме изследователи, и да поемаме административни задължения, и да създаваме научни контакти. Най-голямото предизвикателство е така да управляваш времето си, че да можеш да си многофункционален и на висотата на изискванията на студентите, вкл. и да си технологично подготвен. Това изисква непрекъснато самоусъвършенстване и стремеж към актуалност на собствените знания и умения.

Какви умения са най-ценни, за да си добър преподавател?

Да можеш да се поставиш на мястото на отсрещната страна и да изясниш по достатъчно достъпен начин и на самия себе си материала и тематиката, по която преподаваш. Това изисква да бъдеш много близо до студентите като начин на мислене и общуване и да направляваш ефективно процеса на трупане на знания и усвояване на умения. В крайна сметка преподавателят преподава не за себе си, а за студентите и не може да бъде извън техния ритъм.

Как оценявате нивото на сътрудничество между университетите и работодателите у нас?

В Стопанския факултет на Софийския университет сътрудничеството с бизнеса е от водещо значение и се провеждат множество успешни инициативи, които показват, че академията и бизнеса могат да бъдат ефективни партньори. Сключени са и се развиват над 230 институционални партньорства, които водят до множество възможности за нашите студенти не само по отношение на студентски практики и стажове, но и позволява обмен на актуални знания, сблъскване с казуси от реалния свят и контакт с професионалната среда. Това мотивира студентите и прави учебния процес по-приложим и адаптивен.

Как може да се подобри връзката между бизнеса и образованието?

Мисля, че е важно връзката между бизнеса и образованието да не се надценява. Безспорно тя е много важна, но целта на университетите е да дадат фундаментални знания и умения на своите студенти, т.е. да ги научат да мислят и да се адаптират в конкретни ситуации. След това идва приложението на тези способности в реална среда и там сътрудничеството между бизнеса и академичните среди става ключово. Съвместното разработване на бизнес решения и комерсиализацията на научните изследвания са областите, в които може да се подобри връзката между институциите в сферата на образованието и реалния сектор на икономиката.

Вие лично използвате ли изкуствен интелект и за какво?

За да мога да разпознавам кога моите студенти го използват, трябва да знам как работи изкуственият интелект и какви са неговите ограничения. Виждам, че е много ефективен в спестяването на време за търсене на различна информация, но не дава добри резултати при нейното критично осмисляне и задълбочено интерпретиране. И тук все още естественият интелект се очертава водещ, а докога – предстои да разберем.

Според Вас за какво може да е полезен изкуственият интелект за студентите?

Изкуственият интелект би бил полезен в ориентирането на студентите в определена тематика и събирането на информацията. Но не трябва да забравяме, че информацията не е знание. Друго приложение на изкуствения интелект за целите на обучението на студенти може да се търси по посока на обработването на големи масиви от данни.

Какво според Вас е необходимо, за да бъдат подготвени студентите за професиите на бъдещето?

Може да звучи банално, но за мен това е способността да мислиш. Мислещият човек може да се справи с всякакви предизвикателства и да усвои всякакви нови технологии. Понякога казвам на студентите си, че най-ценното за мен е да ги науча да мислят като икономисти, а математическият апарат лесно може да се усвои при желание и ясна посока за какво ти е нужен той.

Имате ли любима история с Ваши студенти, с които се гордеете, или история за студенти, които са постигнали успех?

Много от най-силните ми студенти вече са мои колеги преподаватели и това е най-голямата ми гордост, ако съм успял да ги запаля да продължат да се занимават научно с икономика. Една от любимите ми истории е отпреди време, когато обяснявах начина на изчисляване на брутната добавена стойност и БВП с правенето на компоти, което беше посрещнато с недоволство от мой студент, че не давам актуални примери, свързани с чия и шампанско например. Тогава за първи път разбрах какво е чия и това беше доста забавен момент.

Как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да чета исторически романи. Имам афинитет към историята и вярвам, че тя може да ни научи как да избегнем много грешки, противно на това, което казва Хегел. Обичам да чета и автори от европейския критически реализъм на ХVІІІ и ХІХ век, които много добре описват суровия обществен живот преди сегашното му хедонизиране и консуматорство, от които толкова много и често сме недоволни, а не можем да си представим как бихме живели без тях реално.