На 5 юни 2026 г. от 10 часа в зала 420 на Стопанския факултет на Софийския университет се проведе Национална среща на преподавателите по икономика и финанси, организирана от катедра „Икономика“. Над 70 участници от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, Университета за национално и световно стопанство, Икономическия университет – Варна, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Аграрния университет – Пловдив, Тракийския университет – Стара Загора, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Лесотехническия университет – София, Международното бизнес висше училище – Ботевград, Бургаския свободен университет, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, студенти, докторанти и представители на бизнеса и на държавните институции дискутираха състоянието, предизвикателствата и перспективите пред преподаването по икономика и финанси в условията на динамични икономически процеси и съвременни технологични трансформации.

Научният форум бе открит от декана на Стопанския факултет доц. д-р Атанас Георгиев, който поздрави всички и обърна внимание върху предизвикателствата пред икономическото образование. Той подчерта, че държавата ни се нуждае не просто от икономисти, а от добри икономисти – такива, които могат да предпоставят развитието на икономиката, на стопанството в една много предизвикателна, нова среда. „Това е една от темите ни днес – какви точно икономисти ни трябват, защото хората, които сме в залата, отговаряме до голяма степен за това“, каза още доц. Георгиев. Деканът на Стопанския факултет посочи още, че една от темите на срещата е свързана и с изкуствения интелект. „И тук също е хубаво да поставим няколко акцента, на първо място – как изкуственият интелект и инструментите на изкуствения интелект влияят на образованието, на науката в икономическата сфера. На второ място – как се променя цялостно стопанството във връзка с този технологичен прогрес“, подчерта още доц. Георгиев.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д.ик.н. Соня Милева-Божанова също отправи поздрав към присъстващите в залата от свое име и от името на ректорското ръководство. Тя изрази радостта си, че Стопанският факултет е домакин на това събитие, събрало представители на различни институции в различни области на изследвания. „Като професионалисти в областта на икономиката и администрацията ние сме гръбнакът и най-верният партньор в диалога с вземащите стратегически решения, ние сме гласът, който би трябвало да бъде по-ясно чут“, подчерта проф. Милева, и допълни, че според нея именно академичната общност е ядрото и основата, в която може да се генерират ясни идеи и да се дадат обективни и безпристрастни стратегически насоки. Тя обърна внимание върху мисията на колегите си – не просто да правят наука, но и да подготвят, да изграждат кадри, които утре ще бъдат гръбнакът на икономиката и на обществото ни.

Събитието продължи с презентация на доц. д-р Димитър Златинов, която маркира въпросите, предизвикали организирането на Националната академичната среща. Той обърна внимание, че тази година се отбелязват ключови годишнини на икономическата мисъл, свързани с 250 години от публикуването на „Богатството на народите“ на Адам Смит – труд, който поставя основите на класическия икономически анализ и на модерната политическа икономия. Съвременната макроикономика отбелязва 90 години от публикуването на „Общата теория на заетостта, лихвата и парите“ на Джон Мейнард Кейнс, 70 години от основополагащата статия на Робърт Солоу A Contribution to the Theory of Economic Growth, дала тласък на неокласическата теория на растежа, и 50 години от известната критика на Робърт Лукас, която променя начина, по който икономическата теория осмисля макроикономическата политика, очакванията и поведението на икономическите агенти. В национален план 2026 г. е особено значима и с присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г., което задълбочава европейската икономическа интеграция и трансформира институционалната рамка за провеждане на икономическата политика. По думите му, развитието на икономическото образование предполага тясна връзка между научните изследвания, обновяването на учебните програми с нови научни знания и осмисленото използване на съвременни технологии в образователния процес. Особено значение придобива взаимодействието между научното познание, академичното преподаване и иновативните образователни подходи при подготовката на специалисти по икономика и финанси.

Академичната среща продължи с презентации на проф. д-р Даниела Бобева-Филипова от Институт за икономически изследвания при Българската академия на науките, доц. д-р Александър Михайлов, Университет Рединг, Великобритания, и гл. ас. д-р Теодора Върбанова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и дискусия.

Проф. д-р Даниела Бобева разгледа трансформациите в международната икономика и отражението им върху преподаването на дисциплината. Тя постави под въпрос част от утвърдените постановки на икономическата теория в контекста на нарастващата геополитическа несигурност, кризите в международните институции, промените в глобалната търговия и движението на капиталите. Лекцията насочи вниманието към необходимостта от актуализиране на учебните програми, така че те да подготвят студентите за новите реалности на световната икономика, в т.ч. военизацията на производството, ресурсната зависимост и възникващите технологични и геоикономически предизвикателства.

В своето изложение доц. д-р Александър Михайлов проследи развитието на икономическата теория през последните близо 150 години, като открои ключовите етапи в краткосрочния и дългосрочния икономически анализ – от теорията на общото равновесие до съвременните модели с хетерогенни икономически агенти и еволюцията на обществените институции. Той постави акцент върху необходимостта икономическото образование да отразява новите глобални предизвикателства, сред които – зеленият преход, изкуственият интелект, деглобализацията и променящата се международна среда, като същевременно запази връзката между теоретичните основи и реалните икономически процеси.

В презентацията си гл. ас. д-р Теодора Върбанова се фокусира върху нарастващото значение на изкуствения интелект и автоматизацията в анализа на данни, финансовите изследвания и образователния процес. Тя представи практически примери за използването на AI инструменти при създаване на учебни материали, генериране и анализ на данни, разработване на агенти за специфични задачи и автоматизирано създаване на съдържание. Основното послание е, че икономическото и финансовото образование трябва да развива не само аналитични и статистически компетентности, но и умения за ефективна работа с интелигентни технологии, които все по-активно участват в създаването на анализи и вземането на решения.

Националната академична среща завърши с ползотворна дискусия, в рамките на която бяха обменени много идеи и виждания за икономическото образование в страната и чужбина, и бяха набелязани конкретни стъпки за задълбочаване на академичното сътрудничество.