С дълбоко прискърбие Софийският университет съобщава, че на 3 юни 2026 г. ни напусна професор дсн Елена Михайловска, дългогодишен преподавател във Философския факултет, в Катедра „Социология“, ръководител на катедрата /1991-1999/.
Опелото на проф. Михайловска ще се състои на 7 юни 2026 г. от 13.30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
Напусна земния свят, но тя ще остане в спомените и мислите ни с неортодоксалните си идеи, интересните курсове - съвременни теории за цивилизацията, социологическите идеи на Дюркейм, биографичния метод в социологията и вдъхновяващите книги; спокойното и мъдро присъствие в катедра „Социология“.
Биографията на проф. Михайловска е израз на интелектуалното й любопитство, постоянното търсене на различни полета, неспокойното й въображение и мисъл, които не можеха да се утаят в определен жанр, винаги излизаха от строгите научни граници и носеха отпечатъка на неповторимото й личностно присъствие. Родена е през 1941 г. в София, завършва "Българска филология", защитава дисертация и по изкуствознание, и по философия, пише за различни вестници и списания, но е спечелена от киното.
Първите й книги са посветени на филмовото изкуство: „Невена Коканова“ /1974/; „Кино и съвременна култура“ /1979/; „Съвременното кино: Между литературата и телевизията“ /1979 /; „Националната културно-художествена традиция и българското кино“ /1985/. Но киното е тясно поле за нея и интересът й се прехвърля към по-широката област на социология на културата и цивилизационните теории – пише книгите“ Андре Малро. Културологичен портрет“ /1983/; „Цивилизация и цивилизации“ /1991/. До 1989 г. работи в Института по култура към Министерството на културата, била е негов заместник-директор. От 1989 г. до пенсионирането си е член на Катедра „Социология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя не просто беше ръководител след неочакваната смърт на основателя на катедрата проф. Любен Николов, тя беше авторитет и съветник, вдъхновител и балансьор в катедрените дебати.
Професор Михайловска беше любопитна към съвременния свят и неговите локално-глобални трансформации, осмисляше социалното през неповторими лични истории, очовечаваше социологическото мислене, тя беше хуманитар-социолог. След 90-те години написа много книги, сред които: „Франция. Вечната и новата“ /1997/; „Памет и преход“ /1999/; „Възхвала на /г/локалното или културният факт днес“ /2006/; „Културата на оцеляването. Тържество на тоталитарната власт и/или жестове на съпротивата към нея?“ /2009/; „Създадени сме и за размишление: Биография на Димитър Ив. Шишманов“ /2010/; „Блага Димитрова. Живот-слово“ /2015/.
Поклон пред светлата памет на професор Елена Михайловска!
От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“