Първата национална конференция с международно участие, посветена на отворената наука в България и организирана от проекта ОРБИТ, събра опитни и млади изследователи, представители на публичната администрация и неправителствени организации в името на развитието на принципите на отворената наука в България.

Събитието, озаглавено „Пътеводител на учения: в орбитата на отворената наука“, с намигане към романа на Дъглас Адамс, бе организирано от проекта „ОРБИТ – инкубатор за отворени научни изследвания“, подпомогнато от проекта REINFORCING на Европейската комисия. Проектът ОРБИТ е съвместна инициатива на Центъра по технологии на информационното общество (ЦТИО) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „НПО Линкс“, а домакин беше Центърът за върхови постижения „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото“ (УНИТе) в Кампус „Лозенец“.

Програмният ръководител на Open Science NL и съпредседател на Работната група за FAIR данните в Европейския облак за отворена наука (EOSC) д-р Марта Теперек представи предизвикателствата, които Нидерландия среща в институционализирането на отворената наука. Теперек сподели опита в създаването на тематичния Център за дигитална компетентност на Нидерландския съвет за научни изследвания (NWO). Отворената наука е осъзната потребност и обща задача за редица университети в Нидерландия, подчерта Теперек, като обясни как на практика са изградени инфраструктурите на отворената наука.

Един от доайените на отворената наука в България проф. Ана Пройкова очерта как Европейската стратегия за научноизследователска и технологична инфраструктура се очаква да увеличи тяхната допълваемост. Доц. Милена Добрева от Университет на Стратклайд, Шотландия, и Теодора Гандова от НПО Линкс представиха напредъка, направен у нас в областта на отворената наука.

Акцент на конференцията бяха разработките на докторанти в полето на отворената наука. Добрин Добрев, Елица Фотева, Микаела Станчева, Елмира Нешева, Невена Григорова, Силвия Гаргова, Мелания Бербатова, Надя Терзийска, Румяна Толева, Суад Ибрахим, Катерина Кирова, Светла Стойкова, Светлана Костова и Виктория Маринова-Йорданова представиха изследванията в различни полета на знанието, но подчинени на принципите на отворената наука. Публиката гласува за най-добрата разработка и Виктория Маринова-Йорданова от Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" спечели първата награда за млад учен за отворена наука за постера „Кърмата е любов“ . Наградата – плакет и финансова помощ, е осигурена от министерството на образованието и науката и се връчва за първи път. Целта на организаторите е да стане ежегодна.

Освен наградата за докторанти, организаторите съвместно с МОН ще връчат за първи път и Първа награда за принос към отворената наука в България, като удължават срока за подаване на предложения до 31 юли 2025 г.

Друг фокус на събитието беше и споделянето на успешните практики. Д-р Лили Грозданова от Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” сподели за опита на нумизматите, д-р Ирина Темникова от Института GATE очерта възможностите за създаване на ресурси с отворен достъп, главният библиотекар на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Теодора Костадинова говори за отворения код и приложимостта в библиотеките.

Особен интерес предизвика частта, свързана с гражданската наука. Никола Тулечки от „Данни за добро“, Онник Таракчиян от Стопанска академия „Д. А. Ценов” и Иван Господинов от сдружение „Образование без раници“ доказаха, че науката е от полза за гражданите, които пък могат да подпомагат научните търсения.

Пълен запис от събитието: