Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е домакин на Международната научна конференция „Живот в преход на римската граница: Долният Дунав през IV–VII в.“ Двудневният научен форум започна в Заседателна зала 1, а в него ще вземат участие с доклади утвърдени учени и докторанти от различни научни институции от България и чужбина.
Конференцията е организирана от научния екип на проект „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV–VІІ в.)“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на МОН (№ КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г.).
По повод заключителната конференция заместник-ректорът на Софийския университет проф. дик Соня Милева отправи поздрав от името на ректора проф. д-р Георги Вълчев и ректорското ръководство. „Искаме да изразим нашата благодарност за усилията, които полагате за изследванията, които ще бъдат представени днес“, каза тя. Проф. Милева пожела успех на форума и изрази надеждата си, че макар проектът да е в заключителната си фаза, да има продължение и развитие и занапред.
Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" проф. дфн Вася Велинова приветства колегите и гостите на конференцията с „Добре дошли“ и изрази задоволството си да ги поздрави на поредния научен форум на Центъра и заключителен за един заинтригуващ и важен проект, който обещава да даде и теоретични обобщения и конкретни новини в областта на археологията и документалистиката.
Проф. Велинова изрази убедеността си, че в двата дни на форума ще бъдат изнесени много нови материали, нови теории, които ще рефлексират и на знанието ни за този много важен период. Тя посочи, че „Живот в преход“, както е озаглавена конференцията, звучи твърде актуално – всяко поколение живее в своя преход. Проф. Велинова изрази надеждата си, че научният форум ще припомни важни уроци от историята. Тя отбеляза още, че конференцията е елемент от дългогодишното сътрудничество на Център „Дуйчев“ с Историческия факултет на Софийския университет и изрази своята благодарност за подкрепата.
Проф. д-р Ивайла Попова, зам.-декан на Историческия факултет и активен член на екипа на проекта, отправи поздрав от името на факултета и припомни трудностите и успехите по време на екипната работа по проекта. Тя пожела на всички ползотворна работа.
Въпреки че изследвания по темата за границата и нейната историческа значимост и културни характеристики не липсват, научният екип счита, че това е фундаментален проблем с голям евристичен заряд. Оттук и перманентната нужда от актуализиране на познанията ни както за конкретни събития, обекти, предмети и процеси, така и за поставяне на по-глобални концептуални, теоретически и методологически въпроси.
Научният форум продължи с научните заседания по програмата, като първата бе „Отстъпващите култове – краят на езическия религиозен модел“.
Паралелно на конференцията в Централното фоайе на Ректората е представена изложбата „Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век“. В нея са представени част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проекта на Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ на тема „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г.
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от концепцията за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове в граничната зона между късноримските провинции Скития и Втора Мизия и по пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в. Следващите три пана носят заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища.
Следват образи и текст, които синтезират някои от новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка зрителят ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя, и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.
