С тържествен военен ритуал след 155-дневна мисия и 45 дни престой на ледения континент на 11 април 2025 г. във Варна бе посрещнат научноизследователският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, който се завърна от третото си пътуване до Антарктида и изпълнението на 33-ата Българска полярна експедиция до остров Ливингстън.
На церемонията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, областният управител на Варна Андрияна Андреева, кметът на Варна Благомир Коцев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, началникът на Военноморското училище флотилен адмирал Калин Калинов, капитан втори ранг Николай Данаилов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, проф. Боян Медникаров, приятели, близки и роднини на моряците.
Екипажът бе поздравен и от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, както и от началника на ВВМУ флотилен адмирал Калин Калинов. Специален поздрав поднесе и ръководителят на мисията проф. Христо Пимпирев, който подчерта, че без усилията на екипажа нямаше да имаме модерна лаборатория, толкова много проекти, нямаше да стъпим на остров Смит. Той подчерта още, че сътрудничеството между ВВМУ, Българския антарктически институт и Софийския университет показва, че можем да работим заедно, при това много успешно.
НИК 421 отплава на третата си експедиция до Ледения континент на 7 ноември 2024 г. година. Военният научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" е изминал 19 725 мили за 155 денонощия по време на третата мисия до Антарктида. Капитан на кораба бе кап. II ранг Радко Муевски. С плавателния съд бе пренесено до българската база на остров Ливингстън оборудването за новата лаборатория на родните учени, която бе открита официално през февруари 2025 г.
Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно с Българския антарктически институт и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ придобиха през 2021 г. научноизследователския кораб , чиято основна цел е да осигури транспорта за българските полярни мисии до Антарктида и да участва в научноизследователските дейности от Националната програма за полярни изследвания.
В 33-тата Българска полярна експедиция участваха 37 учени, сред които специалисти от Гърция и от Обединените арабски емирства. За първи път тази година в експедицията се включиха учени-орнитолози, със задачата да изследват разнообразието на видовете птици по време на пътуването, престоя в базата на о-в Ливингстън и обратно. В научната експедиция се включиха още сеизмолози и специалист от Института по подводна археология.
НИК 421 „Св. Св. Кирил и Методий“ вече три години е част от военния състав на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Плавателният съд е първият в историята на морското плаване военен боен кораб, който плава до ледените води на Антарктика. Участвал е вече в три успешни изследователски експедиции на о-в Ливингстън.
Корабът изпълни и задачи, свързани с научно-изследователски проекти, които са в отдалечени райони от българската база, до които нашите лодки не могат да достигнат. Така се разшири ареалът на нашите научни изследвания. Осигурено бе и достигане до о. Смит и извършване на геоложки проби. Островът е част от състава на Южните Шетлански острови и един от най-трудно достъпните заради формата му, местоположение и хидрометеорологични условия.
По-рано през деня в Звездната зала на планетариума на Висшето военноморско училище бяха представени резултатите от 33-ата полярна експедиция на родните учени. Гости на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, началникът на ВВМУ флотилен адмирал Калин Калинов, проф. Боян Медникаров и ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев.
Проф. Христо Пимпирев определи приключилата 33-та полярна експедиция като една от най-успешните досега. Българските учени са работили по повече от 30 проекта. За първи път е започнало изследване на слънчевата активност, което вкарва астрофизиката и астрономията в полярните изследвания. Българските учени имат много проекти в сферата на микробиологията, което е важно, защото на Ледения континент живеят ендемични организми. Той подчерта, че Антарктика е като друга планета, което позволява от тези уникални микроорганизми да се извличат щамове за направата на нови лекарства, някои от които против рак.
По време на 33-ата експедиция за първи път български учени направиха геоложки проучвания на остров Смит. Островът е непроучен, досега на него са стъпвали само пет експедиции – на САЩ, на Великобритания и три туристически за покоряване на най-високия му връх. Остров Смит предстои да бъде проучван, защото е богат и на ценни редки метали. Българските полярници не работят за настоящото поколение, а за децата ни, каза проф. Пимпирев.
Като голямо постижение той изтъкна и окончателното завършване на научната лаборатория в българската база на остров Ливингстън . Тя ще даде възможност на учените да работят години напред, посочи Пимпирев.
Българските полярници са марка, те са единица мярка за висок професионализъм, за принос към човечеството със своите изследвания. Носят ни самочувствие и гордост, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. Вицепрезидентът определи включването на военния научноизследователски кораб в антарктическата експедиция като един от най-успешните български проекти през последните години.