В Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция се състоя пресконференция по повод тържествена научна сесия, посветена на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, която ще се проведе в Софийския университет на 4 и 5 септември 2025 г. Участниците в пресконференцията запознаха присъстващите и с идеята в София да бъде издигнат паметник на княз Александър Първи Батенберг и на Съединението.
В пресконференцията участваха проф. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет, проф. дн Веселин Янчев, преподавател по нова българска история, доц. д-р Владимир Станев, ръководител на Катедра „История на България“ в Историческия факултет, проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института по балканистика с Център по тракология - БАН, доц. д-р Стоян Николов, ръководител на научна секция „Военно-исторически изследвания“ към Военната академия „Георги С. Раковски“, д-р Любомир Талев, Сдружение на българските родове от Македония.
Проф. Мира Маркова заяви, че идеята на пресконференцията е обществеността да бъде запозната с международната научна сесия по повод на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението е събитие, което е безспорно в българската история, направено е от българи за българи, в рамките на една доста специфична международна обстановка и е акт, който до ден-днешен вълнува не само професионалните историци, но и цялата общественост.
Проф. Маркова представи организаторите на академичното отбелязване на годишнината и подчерта, че в рамките на Софийския университет това ще бъде едно от най-представителните научни събития, особено в сферата на хуманитаристиката, и то е под егидата на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев и на председателя на Народното събрание доц. д-р Наталия Киселова. В рамките на конференцията ще бъдат разкрити съвременни теми, съвременни трактовки на Съединението, защо се стига до Съединението, защо освободителите застават срещу Съединението, защо България практически сама изстрадва своето Съединение, за да я има фактически съвременната ни история.
Доц. д-р Владимир Станев представи програмата на конференцията и подчерта, че Съединението е едно от безспорните събития в нашата история, което се възприема еднозначно. Той обърна внимание на учените, които ще участват в нея – 21 изследователи от България, Англия, Германия, Австрия, Румъния и Гърция.
Проф. д-р Румяна Прешленова каза, че за нея е чест и привилегия да представлява два от важните институти на БАН - Институтът по балканистика с център по тракология и Институтът за исторически изследвания. „Учени от двата института подкрепиха идеята да бъде организирана тази тържествена международна научна сесия, за да припомним подвига на нашите предци, да отдадем почит на делото им и да подкрепим идеята да бъде поставен в София паметник на Съединението и на княз Александър Първи Батенберг“, заяви проф. Прешленова и допълни, че идеята им е към добре познатите изследвания в българската историография, която еднозначно и положително приема това много важно събитие в новата българска история, да добавим и широк международен контекст, Съединението да бъде разгледано в серията от революции и войни през 19 век, за да се опровергае формалното определяне на Съединението от някои чуждестранни учени като държавен преврат. „За нас това не е преврат, а е проява на народната воля, проява на волята за обединение и проява на волята за независимост“, каза още проф. Прешленова.
Доц. д-р Стоян Николов подчерта, че събитията около Съединението са свързани с въоръжените сили на княжество България и Източна Румелия. Инициативата да бъде отбелязано Съединението е прекрасна и среща подкрепата на Военната академия.
„При подготовката на научната сесия се зароди и идеята да бъде поставен паметник на княз Александър Първи Батенберг и на самото Съединение, защото в рамките на Столичната община такъв паметен знак липсва“, каза проф. Мира Маркова. Тя уточни, че тази инициатива е дошла от представители на Сдружението на българските родове от Македония.
В изказването си д-р Любомир Талев акцентира върху заслугите на княз Александър Първи Батенберг и отбеляза, че трябва да има негов паметник в София. Той представи и инициативния комитет за изграждането на този паметник: проф. д-р Георги Вълчев, ректор на Софийския университет, проф. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет на Софийския университет, проф. дн Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет, проф. дн Веселин Янчев, Исторически факултет, проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института по балканистика към БАН, проф. д-р Даниел Вачков, БАН, проф. дин Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, доц. д-р Владимир Станев от Историческия факултет на Софийския университет, доц. д-р Борис Стоянов, Исторически факултет, доц. д-р Николай Попов от Геолого-географския факултет, доц. д-р Георги Бърдаров, Геолого-географски факултет, доц. д-р Димитър Желев, зам.-декан на Геолого-географския факултет, д-р Любомир Талев, Сдружение на българските родове от Македония, г-н Петър Стоянов, президент на Република България от 1997-2002 година.
Проф. Маркова допълни, че представители на инициативния комитет вече имат насрочена среща с кмета на столицата Васил Терзиев.
Проф. д-р Веселин Янчев се спря на идеята за честването и изтъкна, че в нея са се включили студенти от Геолого-географския и Историческия факултети. „Целта е да приобщим младите хора към едно дело, което е паметно в новата българска история и да възкресим почитта и уважението си към неговите основни дейци, основни герои“, допълни проф. Янчев. Той добави, че трябва да се отдаде заслуженото и на българските офицери и войници, и на доброволците, които с живота си са защитили делото на Съединението и които не трябва да бъдат забравяни, а почитани. Той подчерта още, че е неуважително 140 години след Съединението в столицата ни да няма паметен знак, който да отбелязва това събитие, да бъде изразена нашата признателност към дейците на Съединението. Проф. Веселин Янчев благодари на всички, застанали зад организацията на конференцията, и допълни, че освен доклади, ще има и представяне на нови книги, които са издадени във връзка със знаменателната годишнина: „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ с автори Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович и „Съединението. Дипломатическата битка за България“ на Алека Стрезова.
В рамките на научното събитие ще бъде представена и изложба на карти от епохата на Съединението и събитието около Сръбско-българската война, организирана от Геолого-географския факултет.