Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и НПО „Линкс“ в рамките на проекта ОРБИТ, финансиран от Reinforcing project, проведоха втори семинар за опитни изследователи „В орбитата на отворената наука: заблуди и факти“.
Национална програма за отворена наука започва през следващите седем години, под егидата на министерството на образованието и науката, обяви Янита Жеркова, началник на отдел „Транснационални научни инициативи“ в дирекция „Наука“ на МОН. Предвидени 15 млн. лева, с които ще се подкрепят инициативи, свързани с отворената наука.
Семинарът беше открит от заместник-ректора на Софийския университет акад. Тони Спасов, който отбеляза, че преподавателите в Алма матер винаги са били не само обучители, но и водещи учени, затова и темата за отворената наука е важна за университета.
Участниците бяха над 30 опитни и утвърдени учени от различни факултети на университета, както и представители на други висши училища.
Семинарът се проведе в четири панела, посветени на проблемите пред отворената наука. Съвместимостта на запазените данни беше коментирана от Атанас Георгиев, ръководител на сектор „Електронно и дистанционно обучение“ към Лабораторията за информационно Обслужване към Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Проф. Ана Пройкова напомни притчата, че всеки човек получава по един ключ, който отваря и вратата на рая, и вратата на ада и от нас зависи какво ще направим с ключа на отворената наука. Тя направи ретроспекция как се е зародила и мотивирала идеята за отворената наука през последните години и как се е наложила от Европейската комисия.
Венцислав Генков, зам.-директор на издателство "Аз-буки", коментира усилията на издателството да предоставя качествени научни статии, които да бъдат индексирани в Web of Science, както и да се запази възможността да се публикува наука на български език. Д-р Савина Кирилова, завеждащ библиотеката “Химия и фармация” на Софийския университет, представи различни начини за предпазване от хищническите списания в науката, като отбеляза, че в момента са изброени 18 000 такива издания.
Различните лицензи и възможностите за вторично публикуване бяха пояснени от доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски", а мекото право, прилагано по отношение на отворената наука в България – от гл. ас. д-р Ана Лазарова, преподавател по право на интелектуалната собственост и търговско право в катедра "Европеистика". Д-р Лазарова коментира и усилията на Коалицията за оценка на учените (Coalition for Advancing Research Assessment - CoARA). В тази връзка, Теодора Гандова от НПО „Линкс“ отбеляза българските усилия в рамките на проекта АУРА, който предизвика голям интерес в публиката.
Модераторът Надя Обретенова от БНТ постави пред лекторите истински новинарски казус – доколко определена научна новина е вярна, за да илюстрира ползата от комуникацията на науката. За стратегиите и възможностите за комуникация на науката пред обществото говори доц. д-р Владимир Божилов, един от пионерите на FameLab, а Любов Костова, съосновател на фондация “Красива наука”, обясни различните стратегии, които учените могат да прилагат, за да достигне науката до гражданите.
Проф. дфн Ана Пройкова обобщи семинара с призив за повече прозрачност и подчерта, че ако учените не обяснят на хората, какво правят, значи нищо не правят.