25.11.2025
На 21 ноември 2025 г., като част от програмата на 28-та международна годишна конференция „Transforming Futures: Sustainability, Innovation, and Governance“, в зала 401 се проведе панелът „The New EU Competitiveness Compass, Bulgarian Policy on State Participation in Public Enterprises and Innovation Potential“.
Събитието беше модерирано от доц. Савина Михайлова-Големинова и привлече значителен интерес от преподаватели, студенти, докторанти и гости на конференцията.
Доц. Савина Михайлова-Големинова се фокусира върху актуални въпроси, свързани с новия EU Competitiveness Compass, държавното участие в публичните предприятия и иновационния потенциал на българската икономика.
Поканените участници – Любов Кирилова, мениджър бизнес развитие в 10n Pay, и Пламен Иванов, докторант в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, представиха гледните точки на бизнеса и академичната сфера. Те разгледаха влиянието на технологичните иновации, дигитализацията и публичните политики върху икономическата трансформация, както и предизвикателствата пред българските предприятия в контекста на европейските стратегически цели.
Докторантът Пламен Иванов представи изследването си „Cultural Determinants of Innovation Performance“, разработено в рамките на проекта „Иновационната култура като фактор за развитие на предприятията от хранително-вкусовата промишленост“ (договор № 80-10-102/28.05.2025 г.). Неговият анализ изследва как културни характеристики като Power Distance Index (PDI) и Uncertainty Avoidance Index (UAI) по Хофстеде влияят върху националното иновационно представяне, измерено чрез Global Innovation Index.
В последващата дискусия Пламен Иванов отбеляза, че йерархичните и пазарните култури са характерни за голяма част от българските компании. Те се отличават с вертикални процеси на вземане на решения, силна формализация и акцент върху контрола, което намалява възможностите за автономност и иновативност. Той посочи, че тези културни особености представляват предизвикателство за прилагането на стратегическите приоритети на новия EU Competitiveness Compass, особено в области, изискващи адаптивност, сътрудничество и дигитална трансформация.
В сравнение с частния сектор, публичните предприятия често демонстрират по-ниска толерантност към риск и по-дълги цикли на вземане на решения, което допълнително ограничава иновационната им динамика.
Любов Кирилова представи гледната точка на финтех сектора относно ролята на иновациите, устойчивостта и дигитализацията. Тя подчерта, че частният бизнес в България възприема приоритетите на новия EU Competitiveness Compass като ключова посока за растеж, но въпреки това се сблъсква с предизвикателства, свързани с регулаторна предвидимост, разминаване между политики и пазарна реалност, както и необходимост от значителни инвестиции – особено за малките и средните предприятия. Кирилова посочи, че финтех секторът оказва съществен принос за ESG целите чрез повишаване на прозрачността, подобряване на достъпността на финансовите услуги и повишаване на ефективността благодарение на по-ниски разходи и по-бързи разплащания. Според нея тези фактори подкрепят доброто корпоративно управление и социалната устойчивост в бизнеса.
Панелът завърши с активна дискусия, в която присъстващите зададоха уточняващи въпроси и споделиха свои идеи, препоръки и наблюдения. Разговорът показа, че темите за иновациите, дигиталната трансформация и европейската конкурентоспособност остават изключително актуални и важни както за академичната общност, така и за бизнеса в България.