09.10.2026
На 29 септември 2026 г. в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе международната конференция „Храна за утрешния ден: решения в услуга на хората и планетата“. Събитието е посветено на устойчивите и социално приобщаващи градски хранителни системи, ограничаването на хранителните отпадъци и възможностите за превръщане на хранителните излишъци в ресурс в подкрепа на хората и обществото.
Организатори на форума са Българската хранителна банка и Стопанският факултет на СУ в рамките на европейския проект FoodCLIC, финансиран от Европейския съюз, с партньорството на Столична община и Европейската федерация на хранителните банки (FEBA). Събитието събра представители на институциите, академичната общност, бизнеса и гражданския сектор, за да постави във фокус връзката между хранителните системи, климатичните промени, социалната устойчивост и развитието на градовете.
Конференцията се открити с разговор за политиките и визията за храната на утрешния ден, в който се поставиха ключови въпроси, свързани с безопасността на храните, устойчивостта на хранителните системи и необходимостта от координирани действия между институциите, бизнеса и обществото. Основната лекция на Европейската федерация на хранителните банки постави акцент върху бъдещето на преразпределението на хранителните излишъци в градовете и ролята на хранителните банки за изграждането на по-устойчиви градски хранителни системи.
В рамките на институционалния панел се обсъди общата картина на предизвикателствата и възможностите пред хранителните системи. Сред основните теми са опитът на България в намаляването на загубата и разхищението на храни, ролята на европейската нормативна рамка, продоволствената сигурност на София и необходимостта от интегриран капацитет за реакция при събития, свързани с климатичните промени. Представи се и опитът на Българската хранителна банка в създаването на работещи модели за спасяване и преразпределение на хранителни излишъци.
Бизнес панелът „Хранителната индустрия в действие: решения в полза на хората и планетата“ постави във фокус практическите решения и ролята на компаниите по цялата хранителна верига. Участниците се запознаха с примери за стратегически партньорства за отговорно потребление, модели за предотвратяване на разхищението на храна, решения за логистика и дистрибуция, използването на технологии за достигане на спасената храна до хората и подходи за по-ефективно оползотворяване на хранителните излишъци. Участието на представители на водещи компании и организации показа значението на партньорството между бизнеса и гражданския сектор за превръщането на устойчивите принципи в реални практики.
Специален акцент в програмата има хранителното банкиране като инструмент за едновременно постигане на социални и екологични цели. По време на конференцията се представиха практически модели и добри решения на Българската хранителна банка, както и възможности за по-тясно взаимодействие между науката, публичните политики, бизнеса и гражданските организации.
Заключителният панел, посветен на устойчивостта на градските хранителни системи във времена на криза, разгледа въпроса как градовете могат да изграждат по-устойчиви модели за преразпределение на хранителните излишъци и да повишават своята готовност за реакция при кризи, включително при климатични и други извънредни ситуации. Така темата за храната е разгледана като част от по-широката рамка на градската устойчивост и сигурност.
По време на конференцията се постави и въпросът за необходимостта от по-добри данни и системен подход към измерването на климатичния ефект от ограничаването на хранителните отпадъци. Българската хранителна банка обяви намерение да разработи методология за проследяване на предотвратените хранителни отпадъци и спестените емисии, както и да работи за създаването на нов модерен логистичен център, който да отговаря на потребностите на София от социална подкрепа и на целите за климатична неутралност.
Конференцията показа, че устойчивата градска хранителна система е пресечна точка между социалната политика, икономиката, управлението на ресурсите и климатичните действия. Създаването на работещи партньорства между академичната общност, бизнеса, институциите и гражданския сектор е ключово за превръщането на тези принципи в реални решения.


