27.06.2025
На 20 юни в Стопанския факултет се проведе конференция, посветена на 70-годишнината от рождението на Венцислав Антонов. В рамките на събитието бяха представени доклади, посветени на икономическото (не)равновесие, инфлацията и динамиката на стопанските цикли, обединени под темата научна конференция „Икономическо (не)равновесие, инфлация, цикличност".
Венцислав Антонов (1955-2014) е забележителен учен, финансист и човек, оставил ярка интелектуална следа в годините на залеза на комунистическата система и при последвалия Преход у нас. В академичното си битие до 1990 г. той открито предизвиква догматизираната българска икономическа мисъл с изследвания, базирани изцяло върху универсални научни принципи и методология, по-специално тези на неокласическата теория. Новаторските му публикации от онзи период се фокусират върху икономическия растеж, цикличността и инфлацията. След краха на режима, с внушителната си ерудиция и безкомпромисна принципност В. Антонов съществено допринася за концептуализирането и решаването на остри стопански проблеми пред страната.
Основател и ръководител е на Агенцията за икономическо програмиране и развитие към правителството (1991-1994); ключов участник в преговорите по преструктуриране на външния дълг на България след обявения през март 1990 г. мораториум, както и в конструирането на паричния съвет през 1997 г.; член на ръководството на Българска външнотърговска банка (1994-2000). Впоследствие е отстранен от държавните институции, но продължава размислите си върху най-дълбоките пластове на икономическото познание.
Сред акцентите в рамките на научната конференция, проведена в Стопанския факултет, беше и ролята на Венцислав Антонов в един от най-сложните и стратегически процеси в стопанската история на България – преструктурирането на външния дълг след мораториума от 1990 г. В продължение на над три години той ръководи анализите и подготвя сценариите, необходими за успешното финализиране на сделката през 1994 г. – постижение, изискващо не само висша финансова експертиза, но и тактически умения, дипломатичност и решителност пред лицето на изключително трудни вътрешни и външни преговори.
Неговият принос далеч надхвърля техническата страна на сделката – той задава нови стандарти за независимост, аналитична прецизност и държавническо мислене.


